Намален слух
Намаленият слух може да бъде внезапен или постепенно настъпващ. Причините варират от обикновен церумен (ушна кал) до сериозни заболявания на средното или вътрешното ухо. Важно е навременното диагностициране чрез аудиометрия.
Спукано тъпанче
Перфорацията на тъпанчевата мембрана може да се дължи на травма или прекарана инфекция. Симптомите включват болка, намален слух и евентуално течение от ухото.
Среден отит (гноен отит)
Инфекциите на средното ухо са изключително често срещани, особено при децата. Най-често това е острият среден гноен отит, който се характеризира със силна болка в ушите, висока температура, отпадналост и намален слух .
Точно като при абсцесите след спукване на тъпанчето и изтичане на гнойта от ухото, болката намалява. За щастие тъпанчето почти винаги оздравява след инфекцията и слуха също се възстановява. По-дългосрочни проблеми могат да се появят когато подобни инфекции са чести, защото може да се получи увреждане на тъпанчето или продължително намаление на слуха заради течността оставаща зад тъпанчето(серозен отит). При такива случаи би било подходящо да се обърнете към УНГ специалист.
Много по-сериозна форма на инфекцията на средното ухо се получава ако тя стане хронична или продължителна. В общи линии хроничното заболяване на средното ухо се свързва с миризлив секрет от ухото или намаление на слуха, но рядко с болка. Други по-редки симптоми като шум, увисване на лицето или отпадналост могат също да се проявят. В тези случаи е много важно да се обърнете към УНГ хирург, понеже лечението обикновено включва операция за премахване на инфекцията от средното ухо или мастоидната кост. Потенциално опасно е да се игнорира такова заболяване.
Мастоидитът е остра инфекция на мастоидната кост, която се намира зад ухото. Много по-рядко срещан е от предишните десетилетия, но със сигурност все още се проявява, особено при малките деца и изисква спешно лечение с антибиотици веднага след постъпване на детето в болница. За щастие инфекциите на вътрешното ухо са по-редки и обикновено са причинени от вируси, въпреки че понякога и от повторила се бактериална инфекция. Обикновено причиняват проблеми с внезапна загуба на слух или световъртеж и гадене. Често срещаната вирусна настинка е може би най-често срещаната причина за инфекции на вътрешното ухо, но много други вируси също са били свързвани с внезапна глухота като например заушка, морбили или херпес.
Лечение
Инфекциите на ушите които не се оправят за няколко дни трябва да бъдат прегледани от общопрактикуващ лекар или трябва да се обърнете към специалист УНГ за помощ.
Повечето ушни инфекции се третират със симптоматични средства или перорални антибиотици. Когато инфекцията е остра и по-тежка с температура, главоболие, отпадналост, отказ от храна, тогава постъпване в болница може да бъде необходимо за вливане на парентерални антибиотици или за извършване на парацентеза-манипулация, при която се прави малък отвор на тъпанчевата мембрана под микроскоп за да се отстрани натрупаната гнойна секреция При някои усложнени случаи операцията може да бъде най-добрата форма на лечение.
Серозен отит (среден отит с излив)
Средният отит с излив е много често срещано състояние в детската възраст. Може да предизвика загуба на слух, което първоначално се забелязва от родителите или от общопрактикуващия лекар поради по-бавното развитие на говора и речта.
Може да причини също така повтарящи се инфекции на средното ухо, които да са стресиращи както за детето, така и за родителите. Тези инфекции могат понякога да доведат до перфорация( дупка ) в тъпанчето, когато инфекцията в кухината на средното ухо създаде налягане от образувания гноен секрет, който пробива тъпанчето и изтича през ухото.
Има разнообразни опции за третиране на пациент със серозен отит. Те включват: наблюдение и изчакване, медикаментозно лечение, хирургично лечение и други. За повтарящи се инфекции, някои предпочитат приема на антибиотици в ниски дози.
Поставянето на вентилационни тръбички или „макарички“ е хирургично лечение за серозен отит, което действа като временно решение. Това осигурява време за подобряване функционирането на средното ухо на пациента и възстановяване на лигавицата, така че повече да не развива серозен отит. Понякога при някои пациенти се налага повече от един път да се поставят тръбички. Нерядко при децата може да е необходимо отстраняване на тяхната аденоидна вегетация или трета сливица за да се решат трайно проблемите със средното ухо. Поради факта, че от аденоидната вегетация могат да се разпространяват инфекции през Евстахиевата тръба към средното ухо.